Все по-често сърфираме в интернет, за да си пазаруваме различни продукти или услуги. Много често обаче се случва да не можем да поръчаме от даден сайт или ако е част от глобална компания, да ни препраща в локални версии. Още по-досадно е, когато някои услуги, най-вече стрийминг сайтовете не са налични или са с различен каталог като пътуваме.
Една от целите на Единния цифров пазар на Европейския съюз имаше за цел да изкорени именно тези практики и да разшири достъпа до онлайн услуги. Така Европейския парламент прие в началото на февруари новите регулации за премахване на геоблокирането, които ще са в сила от края на 2018 г.
Както в повечето случаи, свързани с Единния цифров пазар и това решение е компромисно. Причината е, че за момента всякакво съдържание свързано с авторски права ще е изключено от новата регулация. С други думи, потребителите ще могат да пазаруват онлайн без рестрикции, но за слушането на музика или гледане на стрийминг чрез услуги, като Spotify или Netflix, ограниченията остават. Със следващите редове ще дадем отговори на някои основни въпроси, които може да имате свързани с новата регулация на ЕС.
Какво е геоблокиране?
Геоблокирането е практика на редица компании, които оперират онлайн да ограничават достъпа на продукти или услуги в зависимост от местоположението на потребителите. Това може да се изразява в предоставянето на различни цени за всеки район или в забрана за използването им. Например човек, който живее в Германия и е ограничен да си купи домейн за 5 евро от компания в друга европейска страна. Или поляк, който иска да използва облачните услуги на Amazon от Швеция, но е препратен към локални представители. Същото важи за онлайн пазаруването и стрийминг услугите, когато ако пътуваш в чужбина и имаш български акаунт може да нямаш достъп до своето или местно съдържание.
Защо то е проблем?
Геоблокирането фрагментира пазара на ЕС и ограничава потребителите при избора им на услуги и продукти в рамките на Съюза. По данни на Европейската комисия 63% от сайтовете на Стария континент не позволяват на клиенти да пазаруват, ако са извън страната, в която е базирана страницата. За физически стоки – геоблокирането важи за 86% от потребителската електроника, а за онлайн услуги като резервации по интернет и облачни услуги – 40%.
Кои ограничения премахва ЕС?
Всъщност не много. ЕС премахва опцията за пренасочване към местен сайт и на теория предоставя възможността за равнопоставенo пазаруване на стоки и услуги в рамките на обединена Европа. Тоест да се предлагат локалните цени и за чужденци при ползването на всякакви дигитални или физически услуги, поръчани от друга страна на Съюза. Третирането по различен начин на клиентите не трябва да се прави не само на база на местоположение на устройството, от което се прави заявката, но и да няма ограничения на база място на издаване на кредитна или дебитна карта.
Как ще се прилага на практика?
На практика нещата са малко по-различни – ЕС не задължава търговците например да финализират сделка или да хармонизират цените си в цяла Европа. Което е голяма врата за заобикаляне и е по-скоро поставяне на първите стъпки в посока на премахване на геоблокирането, отколкото за пълното му прилагане.
Какво ще става с услуги като Netflix и Spotify?
Новите правила не засягат стрийминг услуги като Netflix и Spotify, както и всякакво съдържание, обект на авторско право. По думите на ЕС – засега. Тоест за предоставянето на подобно дигитално съдържание (от филми, през игри до е-книги) ограниченията от геоблокирането остават. Брюксел ще проучва в рамките на две години дали и как ще може да приложи премахването на геоблокирането за подобен тип съдържание. Факт е, че ЕС не посмя да изготви единни правила за прилагане на авторските права, което би трябвало да реши този проблем. За правоносителите е много по-удобно да има договаряне страна по страна – защото потенциално могат да използват позициите си по-добре в различните държави.
Кога ще влезе в сила новата директива?
Забраната за геоблокирането беше приета от Европейския парламент с огромно мнозинство през февруари. Последната стъпка е, че тя трябва да бъде одобрена от Съвета на ЕС до девет месеца. Тоест до края на 2018 г. забраната може да влезе в сила.
Какво следва?
ЕП трябва да гласува през март още една регулация свързана с трансграничните доставки, която е част от инициативата за Единния цифров пазар. Но експертите очакват и в тази част да има доста компромиси.